Преди седмица мой познат замина по работа за Франция. И понеже от години ползвам едно лекарство на UPSA, свързано с мой хроничен здравословен проблем, а заради някаква фирмена политика на въпросната фармацевтична компания, от години UPSA спря вноса и разпространението на това лекарство в България и на практика няма място в България, че даже и в Европа, откъдето бих могъл да си го набавя. Произвежда се и се разпространява само във Франция. Лекарството е без рецепта и даже е нещо по-скоро от рода на хранителните добавки, но за годините, откакто спряха вноса му, така и на пазара не се появи аналог, който да е със същото качество. Та така помолих познатия ми да ми закупи няколко опаковки от въпросното лекарство, като бях наясно, че няма да му създаде кой знае какви трудности, защото и преди съм поръчвал по познати, които пътуват до Франция, лекарството се отпуска без ограничения и рецепти, има го по аптеките, не е проблем и пренасянето му през граница. Е, не ми купи – оправдания в такива случаи много, може би и основателни, пък и да приемем, че наистина никой не ти е длъжен за нищо. Ама си мисля, когато става въпрос за здравословен проблем, не е ли някак редно да сме по-съпричастни и даже и да ни коства известни усилия и нарушаване на спокойствието, да направим този жест. Ако си бях поръчал френски парфюм примерно и закупуването му струва усилия, логично е човек да пропусне да ти го купи. Но за лекарство? Не е едно и също, нали?!