Ако си спомняте преди време писах за безсмислието на мотивационните писма и ви обясних много подробно защо съм против. Преди няколко дни по новините гледам една служителка от някакво регионално бюро по труда обяснява как ще организират мотивационни обучения за безработни – курсове, в които ще ги учат как да пишат мотивационно писмо, автобиография, как да се държат на интервюто пред работодателя и други такива хватки с цел по-лесна реализация на трудовия пазар. Дотук нищо лошо. Само че по думите на служителката, понеже нямало как по друг начин да ги мотивират да дойдат да се обучат, щели да им плащат стипендии – около осем лева на ден. Ще кажете осем лева на ден пари ли са. Само че като се има предвид колко са безработните в България, цифрата никак не е за пренебрегване. Е, питам ви аз, къде го има това по света. Не стига че някой ще те обучава безплатно на нещо, от което ти самият имаш нужда, ами на всичкото отгоре и да трябва да те мотивират финансово да се обучиш. Сбъркана ми се вижда тая работа. Казвал съм го много пъти и продължавам да го твърдя – в тази държава се хвърлят луди пари за луди работи. Не знам за каква сума става въпрос, предполагам са някакви европейски средства, които са отпуснати с цел обучение. Ама не могат ли да бъдат дадени за някакво по-смислено обучение и без стипендии. Защото за позициите, за които работодател иска мотивационно писмо, обикновено е нужен образователен ценз, който предполага, че ако не знаеш как се пише мотивационно писмо, поне знаеш къде да погледнеш как стават тия работи. С две думи, както много често се случва у нас – пари, хвърлени на вятъра.