Тия дни си отиде главата на българската православна църква патриарх Максим. По цял свят – без значение каква религия изповядват хората – смъртта на главата на църквата е тъжно и сериозно събитие. Какво стана у нас обаче. Медиите, пък и по социалните мрежи – вместо да направят един задълбочен преглед на житейския и духовен път, през който е минал този човек, стоял десетилетия начело на българската църква, за пореден път изместиха важната тема и ни занимаваха с глупости от типа – бил ли е помагач на държавна сигурност, доносник и т. н. Никой или почти никой не обърна внимание на факта, че тоя благ, но същевременно твърд човек успя да направи с цената на много компромиси и много положени усилия нещо много голямо – в трудните години на прехода, когато всеки в България се обявяваше за месия и искаше да прави свой алтернативен синод и своя църква. Та този човек успя да запази единството на българската православна църква. Може отношението ни към различните представители на църквата по места да не е еднозначно, няма стадо, което да е само със снежно бели овце, може да не сме на сто процента вярващи и духовни хора – но въпреки това трябва да разберем едно. Уважението към собствената му църква е част от уважението на един народ към самия себе си. Затова не е днес времето, когато трябва да водим разговори за това, кой, кога какво е направил или не. Днес е времето, когато трябва да отдадем почит на един човек, стоял дълги години начело на църквата ни, по мое мнение – достойно.