Оня ден попаднах на някакво изследване за методите, по които се вземат показания от обвиняеми в централното разузнавателно управление на Америка – и резултатите от това изследване показали, че след определен момент нататък насилието при взимане на информация играе точно обратният ефект, тоест разпитваният спира да “сътрудничи”. Едва ли са открили нещо ново тия изследователи, защото още от древността на хората им е било известно, че дозировката е най-важна за това едно нещо да бъде лекарство или пък отрова, малко по-късно пък е измислен терминът златна среда. Аз обаче днес няма да разсъждавам нито за разпитите в ЦРУ, нито за това, кога предозираното лекарство в буквалния смисъл на думата става отрова. А ми се иска да изложа наблюденията си върху рекламния пазар в България и по-специално за така наречените флаери, с които всеки ден някой ни атакува някъде по улиците или в пощенските кутии. Ами без да съм специалист в областта на рекламата, а по-скоро като потребител си мисля, че предозираната реклама – без значение дали е телевизионна, или хартиена – е антиреклама или просто липса на реклама. Получава се нещо като така наречената банерна слепота – просто спираш да виждаш. Наблюдавал съм какво правят хората, когато на улицата им подадат флаер – мачкат го и го хвърлят в първия кош или го пъхат по джобовете. В много от жилищните блокове под пощенските кутии масово поставят кашони и всичко, което е подобен тип реклама, от кутията отива право в кашона, а оттам в комуналките. Какъв е смисълът от това, се питам. А въпросът за това, колко отрязани дървета всъщност отиват в комуналките, ще го поставя някой друг път.