Струва ми се, че напоследък взех да залитам в посока на това да ставам морален съдник. Но то пък животът постоянно дава някакъв материал за това и те провокира да изложиш позиция по някакви въпроси – ако имаш такава, разбира се 🙂 Днес бях провокиран от това, което видях в последното, мисля, предаване на Карбовски. Става въпрос за три български момчета, които са хванати в Уганда да източват банкомати. Карбовски беше поканил майката на едното момче и съпругата и приятелката на другите двама. Стана ясно, че момчетата са осъдени по на двайсетина години. Наистина в Уганда това си е равносилно на смъртна присъда и е едно доста жестоко наказание. Няма да коментирам справедливостта на наказанието, макар че това беше апелът на роднините и близките на осъдените момчета, а ще коментирам нещо друго, което ме впечатли по-силно. И трите жени твърдяха, че не знаели с какво са се занимавали техните близки. Честно да ви кажа, малко ме съмнява тая работа. Не може да поддържаш висок стандарт на живот, който очевидно личеше от външния вид на двете млади момичета, да живееш години с някакъв човек и да поне да не подозираш и да го попиташ с какво се занимава, как си печели парите. Струва ми се малко вероятно. Дано българската страна се намеси, дано следващата инстанция намали присъдите, ако не друго – дано поне успеят, ако има такова споразумение, да ги изтеглят в България – тук да си излежават присъдите при по-нормални условия. Едно е ясно – и момчетата, и момичетата, които ще отглеждат децата си без бащи, ще си платят цената – едните за това, което са направили, а другите за това, което са премълчали или са се направили, че не забелязват и знаят.