Тия дни съседка ме помоли да й помогна да си инсталира скайп, че не може да се оправи сама. Не че не съм услужлив, но напоследък времето ми е много кът и се опитах да й обясня, че това не е трудна работа и може да се справи сама, още повече че тя поназнайва английски. Както и да е, тя настоя и отидох да го инсталирам. Купила си покрай коледните намалени лаптоп на изплащане и понеже досега нямали компютър вкъщи, не знаела как стават тия работи. Извади го тя от един шкаф, заключен с ключ – обясни ми, че е заради детето, имат момиченце, втори-трети клас. Първо помислих, че заключват лаптопа с цел да ограничат времето, което детето прекарва пред компютъра, което е съвсем нормално, като се има предвид, че днешните деца прекаляват с престоя си пред компютрите. После обаче, когато почнахме да правим скайп профила й, то се наложи преди това да направим и електронна поща, и детето започна да посяга с ръце към лаптопа, тя го плясваше при всяко посягане. И обясни, че всъщност лаптопът стои заключен не за да се ограничи престоят на детето пред него, а за да не го ползва изобщо, защото имало опасност да го повреди. Не знам дали друг път съм повдигал темата за това, че много мразя хора, които отдават прекалено голямо значение на вещите и стават техни роби. Смятам, че вещите трябва да ни служат, а не ние на тях. И не знам дали има идея тази жена колко осакатява детето си, като го лишава от придобиване на важни компютърни умения, за да си запази в търговски вид лаптопа. И си мисля тия дни, добре че на Бил Гейтс не са му крили компютъра.