Преди дни работничка от ВМЗ – Сопот, една от 3500-те гладуващи от месеци работници, защото не са получавали заплатите си и защото държавата се мотае и не знае какви мерки да предприеме и какви условия да постави на кандидат-приватизатора, изпрати на премиера пакет с това, което вечеря в последните месеци – филия хляб и глава кромид-лук. Премиерът пък от своя страна преброи златните пръстени по ръцете на жената и след направената инвентаризация, отсече, че ако е толкова гладна, може да продаде златните си пръстени. Няма две мнения – мъжка постъпка отвсякъде, мъжка, та дрънка. Чак плаче за диагноза. Но до поставянето на диагнозата премиерът, вместо да брои кой какви пръстени е придобил по време на абитуриентските си балове по бай-Тошово, да вземе да направи една проста аритметика колко прави 3500 най-малко по две – ако приемем, че всяко семейство, в което има работник от ВМЗ е съставено от двама души, но то не е така със сигурност. Да преброи и ще види, че става въпрос не просто за 3500 гладуващи сопотчани и карловци, а най-малко за 10 000 души. Пък да си стегне екипа от икономисти и юристи, да намерят един надежден и честен купувач, да приготвят един брилянтен приватизационен договор, който няма да позволи да се случи това, което се случи с десетки приватизирани български предприятия и със служителите им – предприятията да станат на скрап, а работещите в тях – трайно безработни. Защото, ако перифразираме известната българска поговорка, пилците, разбирай златните пръстени, ще ги броят не наесен, а в началото на лятото.