Дано не звуча много менторски с днешния си материал. Ама от време на време възроптавам срещу някои неща и то се излива в едни такива поучителни и критикарски изречения и текстове. Днешният повод – някаква от тия снимки, тип лексиконни, дето всеки ден ти се появяват на стената във фейсбук с безумни текстове от страници с още по-безумни имена. Та за текстовете – примерно: ако имаш брат или сестра, които много обичаш, харесай тая снимка или я сподели на стената или ако обичаш майка си, направи същото, ако държиш на приятелите си, пак. Та по тоя повод си мисля – това ли е начинът да си показваме човещината и обичта. Очевидно за много хора да. Щото обикновено такива послания са споделени и харесани от хиляди хора, много от които си мисля, че с това лайкване и споделяне са си решили проблема с човещината, с грижата към близките хора, с вниманието, което някак е редно да им се отделя. Сигурен съм, че много от споделилите или харесалите тази снимка не са се сещали от седмици или месеци да звъннат на братята или на сестрите си и да ги попитат как си, имаш ли нужда от нещо. Някои може да не са се сетили да отидат да видят родителите си също. Много от тях със сигурност са прекъсвали наполовината на изречението приятел, който им се е обадил да сподели важен за тях проблем с думите, че в момента не могат. Но лайкват и споделят. Пак да повторя, дано не звучи много менторски, но хайде, ако наистина обичаме братята и сестрите си, ако обичаме децата и родителите си, ако държим на приятелите си, да им го показваме реално, а не виртуално.