Защо протестиращите няма да успеят да вкарат представители в парламента и да се превърнат в истинска алтернатива на порочния политически модел, който се възпроизвежда на всеки четири години? Отговорът на този въпрос се крие в една известна фраза, която не мога да се сетя кой я е казал, нито съм сигурен, че я цитирам съвсем точно, но пък за сметка на това е болезнено вярна и отразява с математическа точност същностни черти на народопсихологията ни: един българин – министър, двама българи – партия, трима българи – разцепление. Ето затова лидерите на протестиращите няма да успеят да вкарат в парламента нито един представител от редиците си – защото още преди да са се пръкнали като реални политически субекти, започнаха да се цепят и да хвърлят кал един по друг. Имали сме редкия исторически шанс да получим възможно най-ценния урок от един от предците на българската държава – хан Кубрат, отправен като послание към синовете му, за разделените пръчки, които се чупят лесно, и за снопа, който е здрав и неподатлив. Имали сме и продължаваме да имаме обаче и рядката историчка глупост и недалновидност да не научим този урок и да правим едни и същи грешки. Вместо да преодолеят различия и личните амбиции, вместо да създадат една мощна формация с ясни искания и условия, в които да се разпознае всеки протестиращ и недоволен от порочния политически модел българин, вместо да влязат мощно в парламента и да поставят условия, партиите на протеста – не знам колко вече на брой – всъщност само ще разсеят гласове, които големите партии после ще усвоят. И в крайна сметка ще помогнат точно за това, срещу което протестираха – ще бетонират статуквото.