Не съм от най-големите почитатели на американското кино, но пък за сметка на това го познавам добре. И няма как да е по-друг начин като в последните години инвазията му по света е пълна и ако погледнете програмата на която и да е телевизия и направите една бегла статистика, ще видите, че количеството на задокеанска продукция е в пъти даже и над турските сериали 🙂 Та както казах не съм фен на холивудските филми, но съм изгледал доста, особено от криминалните им сериали, където смятам, че наистина нямат равни. Сетих се за тая моя криминално- филмова експертиза покрай скандалите с подслушването на български политици, бизнесмени и прочие. Първо, да си кажа, че не съм от наивниците, които смятат, че това правителство и този министър на вътрешните работи са първите, които практикуват този начин на следене на политически опоненти, бизнес среди, че даже и любовници 🙂 Покрай постоянното повтаряне обаче на закона за използване на специалните разузнавателни средства, по популярни като СРС-та си направих труда да го погледна и да видя как стоят нещата там. Няма да изпадам в подробности какви точно са тези средства – най-общо всякакви способи, с които едно лице може да бъде следено и може да му бъде нарушено личното пространство, ако се прецени, че представлява заплаха за националната сигурност. Разбира се, по закон не може просто ей така да започнеш да следиш някого. Трябва искане от съответната полицейска служба, след това – разрешение от председателя на съответния окръжен съд и за да започне истинското действие – забележете, позволение от министъра на вътрешните работи. Хайде сега тия, които са гледали американски сериали като мен да се понапънат и да си спомнят някъде имало ли е случай местният шериф или шеф на полицейска служба да чака министърът да му даде зелена светлина. Май става само с обаждане по телефона, може и да е през нощта, на съдията, ако случаят е спешен. Няма да коментирам защо у нас е така – просто давам поле за размисъл.