Има такава опция, която българският съд предлага, а предполагам и съдилищата по цял свят – при определени обстоятелства и основателни причини да си смениш личното име. По-важно е обаче дали има нещо лошо в това. Аз съм от хората, които си харесват етикета, шеговито казано, който родителите са му поставили, още повече, че сме много и сме силни, 🙂 и денят, в който празнуваме, по тази причина си е нещо като национален празник. Също така обаче съм и толерантен човек и като такъв смятам, че всеки има право да харесва или да не харесва начина, по който са го кръстили. Няма нищо ненормално в това родителите – дали под натиска на традициите да се кръщава на баби и дядовци, дали заради някакво екстравагантно свое хрумване или герой от любима книга или сериал – да са се поувлекли и да са дали на детето си име, което то не може да приеме като част от себе си, заради което съученици и приятели го подиграват и му създават комплекси. Е, тогава какво лошо има, ако човек, когато законът му даде право да го направи, реши да предприеме подобна стъпка. По моя преценка – нищо. Най-важното е всеки да се чувства добре и ако начинът, по който се казва, му пречи за това, нека се възползва от възможностите, които има в тази посока. Не приемам обаче съзнателното и старателно укриване на този факт – точно по горната причина. Ако някой, че има основание да те попита, заставаш и често казваш – да, направих го, защото… имам право на това.