Сетих се в последните дни за една много ценна българска книга, която, макар и не художествена литература, а по-скоро научен труд се чете леко и увлекателно – става дума за труда на големия български народопсихолог Иван Хаджийски – “Бит и душевност на българския народ”. Велика книга, която формулира много истини за това къде, защо и кои сме ние и дава много обяснение на всичко, което ни се е случвало през вековете и до наши дни. Разбира се, тя е много обемна и съм я чел доста отдавна, за да си спомням в детайли и да я анонсирам релефно, но за една конкретна нейна част нямаше как да не си спомня във връзка с един от случаите от публичното пространство от последния месец-два. Говоря за грозната фурнаджийска маневра, която направи набеденият навремето за журналист Николай Бареков. Много от колегите му съвсем логично се възмутиха и заклеймиха словесно на страниците си във Фейсбук поведението. И именно в тази връзка ми дойде аналогията с Иван Хаджийски. В един от дяловете на книгата си той разказва за българските еснафи и професионални гилдии – в които по времето, за което говори авторът, е имало морал, ценности, правила, етика. И който ги наруши, на мига е бил изхвърлян от общността – без право на връщане – и най-голямото наказание е била точно оценката и присъдата на колегите. Та питам се – къде са днес професионалните гилдии и общности. Защо към всички професионални групи, особено тези, които трябва да формират ценности в обществото, няма ясно действащ етичен кодекс, който да бъде мерило за това, кое е нормално и кое не. И когато някой си позволи да прекрачи границата на нормалността, просто да бъде изхвърлян от общността, за да не я петни.