Доста позабравени политически мумии се размърдаха в последните двайсетина дни, вероятно усещайки, че в държавата се случва нещо важно. И че ако не днес, ако не през септември, то поне до една година ще има ново раздаване на политическите карти, а с това – и сигурно разместване на всички пластове. И с надеждата, че и те отново ще успеят да се наместят някъде. За Константин Тренчев, който, струва ми се, все още е лидер на един от двата най-големи синдиката в България – “Подкрепа”, не бях чувал НИЩО поне от няколко години. Докато само преди няколко дни, в пика на протестите, не цъфна и той по телевизии и вестниците със заплахи, че организацията му ще оглави национална стачка. Да, и аз съм на мнение, че това правителство трябва да си ходи. Ако сега наистина не е полезно за държавата – да се каже кога ще е най-безопасно да минем към предсрочни избори и да започнем да гледаме на кабинета Орешарски снизходително, като на всяко временно нещо. Кой е обаче Тренчев се пита в задачата, за да менторства и да се опитва да се впише сред протестиращите? И още по-важния въпрос: каква е ролята на синдикатите у нас или по-скоро каква трябва да бъде. Къде беше подкрепаджията по време на февруарските протести, които бяха наистина социални? Защо не призова към национална подкрепа синдикалните членове от цяла България и към бойкот на правителството, когато месеци наред оръжейниците в Сопот и семействата им стояха без заплати и гладуваха. Не е ли това смисълът на съществуването на подобни организации – да подкрепят членуващите в тях!?
И не знам защо, може би не толкова нелогично, но първото нещо, за което се сетих, когато видях “лидерът” да излиза от нафталина, беше филмът „Имало едно време в Америка” – който освен всичко останало, е и прекрасна илюстрация за общите корени на мафия и синдикати.