Започвам с това, че винаги съм смятал геноцида, извършен срещу еврейския народ за едно от най-големите престъпления срещу човечеството, безсмислена и унищожителна жестокост. И мисля, че ние като народ, спасила българските евреи от участта, сполетяла много техни събратя, имаме право да съдим. Доста съм чел по темата – кой не е. Доста филми съм гледал – безспорно с най-силни впечатления съм от “Списъкът на Шиндлер” и “Пианистът”. Симпатизирам на този народ – и заради изпитанията, и заради способността му да оцелява. И може би заради очакванията, че тези неща учат на толерантност.
Може би затова ми прозвуча много странно една статия, която прочетох наскоро, чието заглавие даде името и на моя материал. Накратко в нея се обясняваше за работата на един израелски детектив, който се занимава с проследяване на родословие, семеен произход и пр. Бил затрупан от работа, понеже след засилената пред последните две десетилетия емиграция на евреи от бившия Съветски съюз в Израел много били случаите, в които новозаселилите се искали да сключат брак с някой от кореняците. Равините обаче искали да бъде доказано родословие. Знаем, че при тази вяра то се предава основно по майчина линия. Та по тая причина сновял постоянно между Русия и Израел детективът, работел даже съвместно с руски колеги, за да проследи фамилната история и принадлежност. Иначе бракът бил невъзможен според изискванията на свещениците там.
Защо ми прозвуча странно и нелепо материалът, който, сигурен съм, почива на действителни факти. Ами защото гоненията срещу този народ и унищожението му започва с идеята за чиста нация. Питам се този стремеж за запазване на чистотата – без значение на какво точно – не е ли също толкова нетолерантен като първия. И не започва ли всяко човешко унижение с уж добри и благородни намерения и с красиви думи – съхранение, чистота, нация. Как завършва, за съжаление знаем.