Най се дразня на измислени твърдения от типа “Няма незаменими хора”. Че всеки човек си е уникален и неповторим, мисля, всеки ще се съгласи с мен. Е, как тогава нямало незаменими хора! Заменим ли е най-добрият ти приятел от детинство, с когото сте ритали топка до посреднощ или пък сте чоплили семки на пейката пред панелния блок и сте правили смели планове за бъдещето, с когото сте изживявали първите си любовни трепети и разочарования? Заменими ли са всички онези безценни приятелства и контакти, които си създал в ученическите години или на студентските банки? Не мисля. Най-вероятно през живота си човек е можело да срещне много по-добри, по-умни, по-красиви, по-богати и всякакви по- приятели. Но нямаше да са същите, неговите приятели. Щяха да са други, различни хора. И значи това няма да е неговият живот. Затова мисля, че има незаменими хора, и се дразня на такива обобщения. Само по себе си всяко обобщение е грешно и прави нещата да изглеждат много по-прости, отколкото са те в действителност. Твърдения от този тип могат да ни поставят в оная вицова ситуация, в която Сталин казва на Надежда Крупская: Надежда, внимавайте какво говорите, защото веднага може да намерим нова вдовица на Ленин! Тъй че, приятели, гледайте на истинските хора около себе си като на незаменими, защото то наистина е така.