Днес един от приятелите ми във фейсбук беше постнал изречение, което по спомен казваше следното: при капитализма човек експлоатира човека, а при комунизма е точно обратното. Веднага бързам да уточня, че у нас нито комунизъм, поне в чистия вид на идеолозите му, никога не е имало, същото се отнася и за капитализма. Защото по идея нито едното, нито другото са обагрени лошо, просто реализацията нещо не ни се получава. Това изречение ме накара да съпоставя два случая – единия от днешните бизнес реалности, а другия – от българската соцреалност (разказвал ми го е баща ми).
Започвам хронологически, от втория. Преди години, след като завършил средното си образование, баща ми кандидатствал в университет, не го приели първата година и по тая причина поработил осем-девет месеца до следващите изпити в един завод за битова електроника. На новогодишното тържество една от засуканите му колежки се позавъртяла около директора, извъртяла няколко блуса с него и на следващия ден вече била новата му секретарка.
Преди дни мой приятел, който работи в седмичник със специализирана тематика, ми сподели пак за подобен служебен “романс”. Управителката на вестника била любовница на собственика. Да, ама нещо му омръзнала и я сменил. Не само в личен план, ами и в служебен. Новата изгора станала и новият шеф на изданието.
Защо разказвам тия случки и още по-важно защо ги сравнявам. Ами нали търсим разликите между развития социализъм и недоразвития по мое мнение още капитализъм в нашенски условия. Е, поне в посоката, в която аз ги търся, разликата е една.
Вчера интимните приятелки на шефовете ставаха обикновени секретарки, днес стават управителки на търговски дружества. Мила родна картинка. А може би не е само родна. Нямаме данни.