Вярно е криза и всеки се опитва, дори и в бизнеса си, да свива разходите за неща, без които може да се мине. Но според мене, образно казано, има свещени крави в това отношение, на които не бива да се посяга, и една от тях е хигиената и свързаните с нея препарати.
Веднага бързам да посоча повода за днешната ми творческа инвенция. Те всъщност са два, което ме наведе на мисълта, че вероятно става въпрос за епидемия в икономията на миещи средства.
Квартално заведение, в което ходя от години. Не е от най-лъскавите, но понеже се води от така наречената арт категория заради естеството на посетителите му, цените са лъскави. Посещавам го основно в почивните дни, затова първите пъти, когато установих липсата на сапун в санитарните помещения, реших, че просто отговорникът за това е в заслужена седмична почивка, и се въздържах от забележка. Историята се повтори няколко пъти и в делнични дни, което ми даде ясен знак, че там пари за сапун просто не се предвиждат. И споделих със собственика, който е редовно присъствие на барплота. Не ме погледна с добро око и честно казано, аз се почувствах неудобно от очевидно прекалените си претенции.
Същата история – във фитнеса, който също не е от най-евтините. След известно изчакване ситуацията с миещите средства да се промени и след злополучния си опит в заведението пак поставих въпроса – но тоя път много меко и деликатно, почти се извинявах, че се позволявам подобна волност. Явно формата няма никакво значение – нито ме погледнаха добронамерено, нито поставиха сапун.
Знам какво ще ме посъветва всеки оправен човек – да се обадя в ХЕИ. Честно казано, вече е късно, защото ще бъда основен заподозрян ( и основателно). Но си мисля, че от тая криворазбрана добронамереност и влизане в положение си патим – навсякъде по света ще им викнат без предупреждение една проверка от санитарната инспекция, да се научат, че не може да се пестяваш едни двайсетина лева от здравето и безопасността на хората.