Всеки елитен световен цирк би завидял на турнето, с което от месец насам новоизлюпеният политик Бареков обикаля страната ни. Че и фокуси, за чийто секрет титулувани илюзионисти биха дали мило и драго, прави. На площада има-няма стотина души, пръснати на тумби, а той – викне да благодари по микрофона за многохилядното множество, което го е уважило. И на трибуната – същото криво огледало. Той обявява, че да участват в предаването му са дошли всички видни представители на местната власт, пък като почне да ги представя, се окажат двама-трима, и всичките маргинали.
Е, за предаването му от Габрово ще иде реч днес. И за калното дъно, което може да удари един човек без усещане за моралност, нормалност и мярка.
Дивият популизъм е запазена марка на българските политици. Барковият е от най-дивите. То не беше безплатно зъболечение на възрастните хора, не заигра със самотните майки и с проблемите им, нямаше пощадена уязвима социална група. Но пък кой е казал, че политиците са задължени да използват само почтени средства, за да привлекат избиратели. Въпрос на избор, граници, спирачки. Или на непреодолима алчност. Все пак хората, които имат право да гласуват, са в съзнателна възраст и отговорността за избора, който правят, и вярата във фалшивите обещания са си техни.
На новия политик обаче не му стигна употребата на живите и реши, че може да използва и трагедията на една загинала родилка и детето й. Дръпна една хулна реч срещу виновниците, обяви се за спасител на нацията и обяви минута мълчание.
Дъно – от най-дълбоките.
Сигурно вече се питате къде е отговорът, който анонсирах в заглавието, и какъв е въпросът. Веднага ви казвам.
В публиката – многохилядна, разбира се 🙂 – в Габрово местен беше разпънал плакат, на който пишеше: Кой предложи Пеевски?
Веднага му отговарям, защото патронът на събитието със сигурност няма да го направи: Същият, който плаща турнето на Бареков.