Миналата седмица приятел ме помоли да му помогна да си монтира две информационни табели на една колона на сградата, в която се помещава фирмата му. От десетина години има учебен център – купи си, също преди години, офис във въпросната жилищна кооперация. Показа ми той мястото, на което трябва да се закачат табелите – колона, облицована с много хубав камък. Още преди да започнем монтажа, го попитах дали е съгласувал действията си със съседите – все пак е обща собственост. Той нафукано каза, че в нотариалния му акт или някакъв подобен документ ясно пишело, че има право да поставя такива рекламни табла. Е, закачихме ги по възможно най-неагресивния начин (по моя препоръка) – с монтажно лепило и само с по един дюбел в горния и в долния край.
Обажда ми се след няколко дни – надраскали с някакъв химически молив плоскостите и откачили едната от горния край. Знаел кой е злосторникът, отишъл да говори с него – оня в прав текст му казал, че не иска реклами долу и е силно подразнен от факта, че някой решава да сложи нещо на общи части, без даже да си направи труда да попита останалите дали нямат нищо против.
Приятелството си е приятелство, но справедливостта си е справедливост. И аз да бях, и аз щях да се подразня – е, нямаше да тръгна да вандалствам естествено. Каза приятелят ми, ще свиква общо събрание, щял да размахва нотариалния акт и документа, в който пишело какви права има. Казах му, че тия работи не стават така. Дипломация си трябва, не документи. Ако някой е решил да ти пакости, ще го направи, ако ще и всички съдилища на републиката да се произнесат в твоя полза. Посъветвах го да мине през всички съкооператори, да им се извини, че си е позволил да предприеме действия, без да ги уведоми и да поиска позволението им, да им обясни, че времената са тежки за биснеса и му е важно тия информационни табла да са долу. Трудно го придумах, но в крайна сметка го направи. И успя. Разбра се с хората. И за пореден път се потвърди тезата ми, че дипломацията, добрата дума, разговорът винаги тежат много повече от което и да е право, па макар и записано на хартия.