Емилиян Станев е един от любимите ми автори. И смятам, че е един от малцината български класици, които могат да бъдат разбрани и зад граница. Между другото и два от най-любимите ми игрални филми са правени по негови повести – “Търновската царица” и “Крадецът на праскови”. Въпреки това обаче и въпреки прекрасната му анималистична проза, имам едно колебливо отношение към него. Тези, които се интересуват от литературна история или по някакъв друг повод са чели биографията му, знаят, че въпреки прекрасните редове, които е написал за дивите животни, той е бил запален ловец и е имал една много особена философия, с която е оправдавал тази си страст. Приемал е отстрелването на дивеч за естествено и непротиворечащо на законите на природата. Съвсем не споделям тази му философия и оттук идват резервите ми не толкова към творчеството му, колкото към личността му.
Кое ме подсети за него, за този дял от прозата му и за възгледите му за дивата природа. Един клип, на който попаднах в мрежата. Лисица в Северна Америка мишкува насред снежно поле. За тия, които не знаят какво е мишкуването, това е лов на мишки. Практикуват го не само лисиците, а и вълците, когато нямат никаква друга възможност да се прехранват. Точно за една вълчица в свой разказ Станев споменава, че мишкуването е възможно най-срамният лов. Само че в този клип се вижда, че при лисиците това не само не е срамно, но е нещо изключително красиво и елегантно, доведено почти до изкуство. Премерени и красиви движения, като самото животно. Предлагам ви да видите клипа. И ми кажете: наистина ли е нормално тази красота да се убива. Без значение дали за да задоволи под формата на трофей мъжко его, или под формата на яка – женското!?