Помните ли филма “Източни пиеси” и уникалните песни към него, изпълнявани от една група с екзотичното име „Насекомикс”. А вокалистката на групата Андрония Попова, която също толкова екзотично, интересно и нетрадиционно стоеше на сцената и разпъваше акордеона си. Правеха бутикова музика, от онази, която не може да продава много, но пък носи дълбочина.
Е, и аз си припомних това момиче покрай едно нейно тв участие миналата седмица. Само че вече не като певица на гореспоменатата банда, а като една от трите в новосформирано женско трио, което се казва “Сентиментал Суингърс”. Още като чуете заглавието на групата, е ясно, че нито сантименталното, нито суингът са от най-задълбочената музика. И действително е така групата изпълнява суинг парчета от трийсетте години на миналия век, общо взето мелодии от времето на Сухия режим, на чийто фон човек не може да прави нищо друго, освен да си тактува с крака по пода, докато пие уискито си от чаша за кафе в някой таен клуб – последното за заблуда на полицията, ако направи внезапна проверка. Абе мелодична и приятни парчета, но нищо повече, повърхностна работа и може би точно за това – продаваема. Доколкото разбрах, формацията имала успех, радвали се на много участия, постоянно ги канели – по партита, различни тържества и т. н. Е, при това положение логично – успяват да се препитават някак от музика, макар не и от любимия жанр – както е при Рони.
Щях да кажа у нас лесно смилаемото и комерсиалното винаги се e котирало много повече от по-смисленото, по-сериозното. Но то със сигурност е така не само у нас, а и по цял свят. И не само в музикалния жанр. За съжаление.