Наскоро гледах предаване по телевизията отнасящо се до науката, в което бе интервюирано едно младо момиче, което произнесе едни доста силни за мен думи: „Възхищавам се на хора, които се занимават с наука в България“. На пръв поглед казаното не е нищо особено само дето наистина това заслужава едно огромно възхищение. Да си учен в България означава да вървиш срещу течението, да бъдеш интелигентен на n-та степен, а да получаваш жълти стотинки и вероятно да се налага да работиш на две места. Означава да се поветиш да работиш нещо велико почти безвъзмездно, докато не толкова интелигентните ти приятели вършат лесна работа и изкарват много повече пари, само защото се „вписват“.
Влизането в ЕС позволи на някои от учените ни да излязат от границите на страната, да видят как работят европейските им колеги, и да имат достъп до най-съвременните научни постижения в ЦЕРН, където както разбрахме, работят много български учени, а и фирми. Време е за следващата стъпка – както каза бившият кмет на Сливен и директор на Изпълнителна агенция ЕСМИС – Европейското научноизследователско пространство трябва да се превърне в пространство без граници. Това цели проектът SEERA-EI (South East European Research Area for eInfrastructures), който цели подобряване на е-инфраструктурата в европейското научно пространство.
Не че това ще подобри кой знае колко животът на учените, но със сигурност им открива цяло ново море от възможности улеснява работата им, и поне малко им дава усещане, че работят в 21 век, наравно с европейските си колеги.
Очевидно е, че ако не са европейските инициативи нашите учени не само ще умрат от глад, но и ще бъдат изолирани от напредъка и способностите на колегите си. За съжаление, това е реалността у нас, същата тази, която ще посрещне и децата ни, ако не я променим днес.