Тия дни в почти всички сайтове се появи информация за това, как един кръчмар успял да излъже системата – да ви кажа честно, не разбрах точно каква врътка е направил, защото не се задълбочих достатъчно, но общо взето – разделил заведението си на две части. Едната прехвърлил май на съпругата си и се водела частна собственост, пък другата си действала официално като заведение. И предполагам, посетителите първо минават като клиенти през заведението, купуват си каквото ще консумират, пък после с придобитото отиват на гости при жена му.
Не се задълбочих много във фактологията, защото тя не ми е много интересна, най-малкото защото утре на някого може да му хрумне “гениална” идея и по съвсем различен начин да постигне същия резултат. Впечатли ме интерпретацията. Навсякъде от написаното и преписаното лъхаше едно възхищение и умиление пред изобретателността на тоя български кръчмар, дето е успял да надхитри държавата. И да даде на клетите пушачи възможност да се почувстват като гости в заведението му и да пушат на воля.
Възхищение, подобно на онова, което като ученици изпитвахме към класическия герой на Елин Пелин Андрешко, който остави съдия-изпълнителя в блатото и спаси житцето на съселяните си. Явно тия ученически интерпретации са оставили далеч по-дълбоки следи в съзнанието, а и в поведението ни, отколкото подозираме.
И какво? Кого лъжеш и какво постигаш? Да, може да е грешно това решение на държавата, може да е крайно и не особено обмислено по време на криза. Но не става с надлъгване – правилата са си правила и важат до тогава, докато не ги отменят. За всички. Включително и за жените на кръчмарите, които са склонни да приемат клиентите на мъжа си в качеството на лични гости. 🙂