Всеки, който е следил по-внимателно телевизионната карира на Росен Петров, със сигурност знае, че още от самото й начало, когато беше сценарист на шоуто и пръв съратник на Слави Трифонов, винаги е веел високо знамето на патриотизма.
И някак изглеждаше нормално – историк, няма как да не милее за заграбените ни територии, за сънародниците ни, останали извън пределите на страната ни, за занемарените войнишки паметници в чужбина и да не работи в подкрепа редица патриотични каузи. И го правеше, с искрен плам в очите – толкова истински, че чак за дълго му повярвахме.
Правеше го и когато беше сценарист при Дългия – с различни предавания, посветени на родолюбиви инициативи или дати от историческия ни календар, с напомнянията за забравени славни мигове от миналото ни и на значими личности и герои. Правеше го и после, когато създаде собствено телевизионно пространство. И ние трайно повярвахме, че този журналист, макар и ненадарен от природата с визия на телевизионер, заслужава да влиза в домовете ни заради това, че ни провокира да сме повече българи и да се гордеем с това.
Е, обикновено митовете, особено изкуствено създадените, в един момент рухват. Нещо подобно се случи и с този – грозно, болезнено за хората, повярвали в чистотата на идеите му, гротескно.
В последното си предаване Петров проговори и показа това, което се е крило години наред зад измисления му героичен образ – “патриота”, който може да бъде купен. Показа го, като не просто като много други известни личности заяви категорична подкрепа за недоразумението Бареков, ами дори прочете официална декларация в ефир, че се влива в редиците на движението му. Оня пък го изчетка, като му каза, че вижда в негово лице бъдещия министър на вътрешните работи. За последното – пази боже!
Иначе за случая няма по-подходящи думи от думите на класика: Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин!?