Драмата в Лясковец, безсмислено пропиленият живот на един полицай и съсипаното здраве на още трима постави най-малко два болезнени въпроса.
Първия: достатъчно професионално ли действа ръководството на МВР в подобни кризисни ситуации; и втория: даваме ли си сметка каква бомба със закъснител са хората с психични проблеми (а статистиката твърди, че у нас всеки пети е такъв) и докога ще се правим, че не ги забелязваме.
Започвам с професионализма, или по-скоро липсващия такъв в конкретната ситуация с драматичен завършек. Колко трябва да не си наясно с това, как се действа в случаите, когато насреща си имаш доказано психически нестабилен човек, очевидно влязъл във фаза и агресивен, който на всичкото отгоре е превърнал дома си в склад за боеприпаси, та да решиш да тръгваш хард, да атакуваш и да изложиш хората си на огромен риск. И не само хората си – при такива непремерени и необмислени акции много често жертви стават и случайни граждани. Всеки петокласник, който е гледал достатъчно количество екшъни или криминални сериали, ще ви каже как се процедира в подобни случаи. Във всеки американски филм с подобна тематика има епизоди, в които подготвен полицейски психолог разговаря надълго и нашироко с агресора, за да го убеди, че няма да му навредят, че искат да му помогнат и т. н.
Второ, оказа се, че заплахите и агресивните, макар и вербални, прояви на този човек не са от вчера. От около четири години той е живял в едно малко градче като Лясковец, където всеки знае кой кой е и най-важното какъв е и на какво е способен. Знаели са го и местните хора, и местната власт. И са гледали на него като на проблем, но не техен. Само че чуждите проблеми от такъв характер почти винаги стават наши и в един момент не просто искат да бъдат забелязани, а го налагат – с оръжие в ръка.