Сигурно не става много ясно от заглавието, но ще говоря за президента Първанов. Умишлено не казвам бившия – защото по цял свят е прието така. Няма бивши президенти, посланици и т. н. Бил ли си веднъж на този важен пост, е редно до края на живота ти да се обръщат към теб с г-н президент.
Като започнахме да говорим за редности обаче, няма как да не споменем, че също така в реда на нещата е, бил ли си веднъж на това високо държавно място, което е надпартийно, бил ли си веднъж водач и пастир на целия народ, никога повече да не се връщаш в руслото на партийността.
Така правят много държавни глави по целия свят, имаме си и роден светъл пример – президента Желев, който след края на мандата си се занимава само с общественополезна и научна дейност и се държи надалече от партийните и котерийните борби.
По подобен начин постъпи и Петър Стоянов, макар в последния месец с някои свои подкрепящи изявления по отношение на новия политик Бареков да наруши задължителната в такива случаи безпристрастност.
Не и Първанов. Не му стигнаха два мандата на най-престижното място в държавата, че сега се напъна да става спасител на лявото и застана начело на поостарялото си вече чедо – проекта АБВ. Тия дни даже излезе и листата на движението за евровота. Не знам дали това е поредната необуздана амбиция за власт на роден политик. Не изключвам и вероятността да е поредното политическо инженерство – примерно все повече губещата почва под краката си столетница да се опитва по този начин да привлече отвратилия се от не особено чистоплътните заигравания, които направи с други партии.
Както и да е – има случаи, в които не е здравословно, когато си казал я, да казваш а. Този със сигурност е един от тях. И още по-сигурно – резултатите от изборите за европарламент ще го докажат.