Много често сте чували израза “Политиката е мръсна работа”. И много пъти сигурно сте се убеждавали, че е болезнено верен. Не знам как е по другите страни, но в България със сигурност политиката си е кално занимание. И хората, които се занимават с политика – и те кални. И започваш да си задаваш въпроса за кокошката и яйцето – хората ли калят политиката, или тя тях. Случки от близките дни – семейни битки в “Атака”, вадене на кирливи ризи, грозни сцени. Но нека, нека да се случват такива неща, за да може да видим как уж борци за национален идеал и справедливост като Волен Сидеров, който мята перчем по националистическите митинги, спонсорират покупка на скъпо жилище в центъра на София на любовница, как купуват пластмасови рекламни химикалки за три лева едната и още много как… с парите, отпуснати като партийна субсидия от държавата, сиреч от нас, данъкоплатците. И се питам наистина ли на никого не прави впечатление, че хора, които до вчера едва са свързвали двата края, влизайки в политиката, рязко вдигат жизнения си стандарт, в пъти над това, което биха могли да си позволят с депутатската си заплата примерно. Да, на народа му прави впечатление и още как. Но въпросът ми е дали на институциите, които трябва да следят за тия неща, не им прави впечатление. Или ще кажете: Всички са в джаза. И сигурно ще сте прави, защото няма друго нормално обяснение за това как неподплатеният с реални доходи висок жизнен стандарт на много хора в България все още остава ненаказан.