Човек и добре да живее, един ден си усеща сърцето. Или с други думи казано – получава сърцебиене. И на мен така ми се случи – и реших, че е време да си направя първия в живота си кардиологичен преглед. Отидох при джипито, споделих проблема – тя се опита да ми назначава някакво лечение, без да е поставила диагноза. Аз си настоях, че държа да отида при специалист и така се сдобих със заветния лист, наречен направление.
Препоръчаха ми един специалист в частен здравен център, който работи със Здравната каса. Намерих координатите на центъра в интернет и си записах час. Исках да е извънработно време, но служителката, която ми даде часа по телефона, обясни, че лекарят бил доста търсен и нямало възможност за избор на часове. Е, щом е за здравето, ще изляза час-два по-рано от работа. Така и направих, когато дойде денят. Часът ми беше за 16. 00. Десет минути по-рано бях там, за да си взема от регистратурата часа и отидох пред кабинета. И там изненада – неприята. Оказа се, че преди мен има седем души – с часове преди моя. Раздавали часовете през десет минути. На всеки, който е ходил при специалист, е ясно, че качествен преглед за десет минути няма как да се случи и не се случва. Почнах да се възмущавам. Подкрепа от чакащите като мен никаква – освен възрастни хора, пред кабинета имаше и млади, моя възраст. Всички без изключение казаха: ами ще чакаме, навсякъде е така.
Излишно е да ви казвам, че не чаках. Тръгнах си. Не защото нямах време. А защото смятам, че е обидно да ни третират така. И защото ще го правят, докато има кой да ги чака безропотно.