Преди време, докато преподреждах книгите в библиотеката, попаднах на един сборник с подбрани разкази. От него реших да си припомня един от разказите на Чехов. Става дума за “Човекът в калъф”
След като го прочетох се замислих колко много са хората в калъф в днешно време. Сякаш отчуждението помежду ни се е превърнало в нещо нормално. Разбира се всички имаме нужда да поставяме някакви граници между нас и околните, но дали тези граници не са започнали да стават все по-големи и по-широки, та до такава степен, че сами да се изолираме с един собственоръчно направен калъф?
В разказа си Чехов ни представя как един живот, изпълнен със страх и прекалена принципност, е способен да унищожи. Писателят ни предупреждава за опасността от прекомерния страх и пошлостта. Неусетно за себе си всеки може да попадне в калъф на предразсъдъците си, да се поддаде на страха, а това е действително най-страшното, тъй като води към духовно опустошаване и деградация на личността.
Страхът от живота убива самия живот. В разказа героят умира затворен в тесния калъф на собствената си душа.
Темата определено е актуална и днес. Съществуват доста хора, които са обгърнати от стриктни правила, рутината ги е довела до скука и еднообразие и търсят сигурност главно в познатото, като отбягват непознатото поради страх и предразсъдъци. По този начин бавно, но сигурно се оказва, че същите тези хора са се отчуждили и създали своеобразен калъф на илюзорна сигурност. Това обаче обрича на самота.