Обичам късометражното кино, тъй като именно в него се съдържа голяма доза философски поглед към света. Филмите, поради своята краткост, са детайлизирани и с дълбоко психологическо проникновение.
Един от любимите ми е този. Смятам, че в него по уникален начин е изобразено търсенето на душата и копнежът да останеш поне миг със своята сродна такава. Вълнуващ, трогателен, силен…просто не знам как да го пиша… По-добре го вижте и споделете какво сте почувствали: