Ако има едно нещо, което винаги съм се опитвал да вмествам в живота си за мое собствено добро, то това е спортът.
Тренирал съм какво ли не. Малко баскетбол, малко волейбол, тенис (на маса), тичал съм в парка, плувал съм и т.н. Все от дъжд на вятър, защото ту времето не е удобно, ту навън вали, ту съм прекалено изморен и не ми се излиза. Много обичам между другото да се събираме с момчетата и да ритаме футбол, но къде ще намериш вече поне 10-на ентусиасти, които да са свободни и да им се играе по едно и също време…
Не може да се спортува нормално така. Затова започнах да ходя на фитнес. Там поне си знам, че отивам 3-4 пъти в седмицата, веднага след работа. Влиза ми в графика и си го предвиждам като нещо обичайно за правене, част от седмичните ангажименти.
Няма да се впускам в обяснения защо е добре да се спортува, това го знаем. Но защо ми харесва да ходя на фитнес? Това искам да споделя. Познато ли ви е усещането да надбягате себе си? А искате ли? Вчера така хубаво си потичах на пътечката (по хамстерски), както никога до сега. За човек, който никога не е тичал по много без да поспре поне няколко пъти за почивка, е истинско постижение да пробягам 10 км със средна скорост от 8 км/ч. Много съм доволен и не искам да звучи самохвално.
Фитнесът най-накрая ми помогна да си изградя спортен навик. С други спортове преди това така и не успях.