Вчера вечерта ми се развали телевизорът. Може да си помислите, че не съм с всичкия, ама това стана повод за най-искрения ми и продължителен смях от много време насам. Иначе телевизорът ми си е доста старичък, ако трябва да сме честни, но пък много си бях свикнал с него. NEC – японска машинка, безотказно ми служи почти 14 години и картината му една хубава, звукът му беше малко дразнещ, малко бумтеше, дето вика един приятел, звукът му като от каца излиза. Ама аз си бях свикнал с бумтенето и си го харесвах. Както съм ви споменавал, напоследък ограничих гледането на телевизия, ама все пак трябва да се намира един приемник, дето е речено, новините да гледаш. И вчера, като стана така, почнах веднага да му търся заместник. Разгледах разни сайтове за техника – изборът голям и възможности за закупуване на изплащане. Пък и сериозни коледни промоции текат в момента. Ама си викам, чакай да разгледам и сайтове за телевизори, втора употреба, ако има нещо хубаво и изгодно, защо пък да давам пари за нов. И започнах да разглеждам обявите за ползвани телевизори в “Продавалник”. Хора, останах изумен от какви невероятни боклуци българите се опитват да изкарат някой лев. И мисля, че то не опира до финансови възможности, а до манталитет. Защото мой приятел ми обясняваше за свой познат, богат човек, който, вместо да си изхвърли старите мебели или пък да ги подари на нуждаещи се, си беше направил труда да отиде до ромска махала и там да ги спазари. Може да нямам много пари, ама такова нещо никога не бих направил. Та да ви кажа на какво се смях – обява в “Продавалник”, в която продавачът продаваше стар телевизор за 80 лева, в забележки пишеше: като го пуснеш, тръгва звукът, след 30-40 минути тръгва и картината. 🙂 🙂 🙂 Да ви е честито!