Тази мисъл е на принципа на онази за чашата – гледаш я и си мислиш, че е или на половина пълна, или е на половина празна. Няма средно положение, всичко е въпрос на възприятия и нагласа.
По подобен начин гледаме на задълженията и предстоящите ни ангажименти. Вземете за пример така известния понеделник, който е може би най-неприятният ден от седмицата. Предлагам ви две гледни точки относно него, над които да помислите и да откриете разликите. Първата е следната: Понеделник… началото на работната седмица. Предстоят ни цели пет работни дни да се бъхтим без почивка. Вторият звучи така: Понеделник… новата седмица започва. Може да ни предложи ново начало, да започнем на чисто и да видим какво ще постигнем за кратките пет дни преди почивката накрая.
Аз предпочитам втория начин на мислене, понеже ме кара да се чувствам по-добре и по-позитивно настроен. Освен това винаги съм подхождал с идеята, че ако нещо е вече започнало, то е наполовина вече свършено. Мина ли през онзи период на нагласа, настройка и наканване да свърша нещо, оттам нататък ми е много по-лесно да го направя наистина.
И не става дума само за работната седмица, а за всяка задача, с която се захващам, включително и когато пиша за този блог. Да публикувам нова статия ми отнема горе долу толкова сила и енергия, колкото ми е нужна само за да визуализирам в съзнанието си поста такъв, какъвто искам да бъде накрая.
При мен няма средно положение. Започна ли работа, моята чаша е вече наполовина пълна. Оттам нататък само се пълни още повече, докато не достигна ръба, а аз успешния финал.