Странно нещо е съвремието със своите постиженията в техническо и друго отношение. Хем са хубави, хем обричат на забрава неща, с които така сме свикнали, че само мисълта, че може да не се повтарят предизвиква носталгия.
Не знам дали сте се замисляли, но ето ви няколко звука, които може би никога повече няма да чуете.
1. Браждене от развален телевизор или липса на програма. Помните ли звездите, които зашумяваха на екрана на старите ни телевизори. Е, с днешната цифровизация и прочие, единственото, което ще видим, ако не сме включени към цифровото устройство, е мълчалив син екран… или ще хванем аналогов канал. (Същото важи за онзи писукащ звук, който се появяваше точно преди предаването да започне, върху дъгата на екраните).
2. Касата в магазина. Преди модерния пип-пип-пип…върху баркода имаше едни огромни смятащи каси, които издаваха специфичен звук. Това вече е минало.
3. Набиране на кръгъл телефонен циферблат – хръп-прррррррр… хръп-прррррррр. Колко пъти е трябвало отново да завъртаме шайбата, ако случайно мушнем пръста си в неправилното гнездо. Тези телефони са една романтично ретро препратка към миналото.
4. Звук от стая с машинописки. Било е едно бумтене, чаткане и щракане. Бегло си ги спомням пишещите машини, но още помня патардията, която вдигаха. Тя обаче никога повече няма да се повтори.
5. Звук от писец върху грамофонна плоча. Това никога не съм го чувал, но у дома имахме стар грамофон и баба ми много се надяваше да успеем да го пуснем отново. Бил й липсвал. Уви, не успяхме!
6. Тебешир върху дървена дъска. Все още ги има, но само в по-малките населени места. Почти всички училища вече използват бели дъски и маркери, които лесно се изтриват. Довиждане на кофите с оцет и вода и мърлявите гъби.