Чета по информационните сайтове, че Калина Крумова напускала парламентарната група на “Атака” и щяла да се присъедини към тази на “Герб”. И това ме подсети, че отдавна се каня да захвана едно явление, което ме вълнува от години и което комай е патент на българския политически живот – политическото катунарство. Има една категория политици (по-точно е да се каже политически търгаши), които през годините обикалят като цигани катунари различни политически формации и незнайно как, но винаги успяват да са на гребена на вълната и на банките в народното събрание. Защо казвам, че това е български патент. Ами защото навсякъде в демократичния свят политиката е кауза и принадлежността към дадена политическа сила е не само до живот, ами и много често наследствена за няколко поколения от една фамилия. В България обаче политиката не е и никога не е била кауза, в България политиката е келепир и начин за бързо забогатяване. Така е още от първите следосвобожденски години, та до наши дни. Всяка партия идва на власт със собствените си партизани, настанява ги на топли 
службички и така до следващите избори. Така у много млади хора се създава усещането, вярно при това, че политиката проправя лесен път към професионална кариера. И покрай избори може да видите как щабовете на кандидатите са пълни с млади хора, които полагат доброволен труд с едничката надежда при изборна победа да го осребрят срещу служба или някаква друга облага. Ами това е генезисът на политическия катунар – утре ще отиде в друг щаб, в друга парламентарна група, просто защото там лептата е по-висока.