Хора, голям подарък си направих за Коледа. Гледах филма на режисьора Стефан Командарев “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Не знам дали ви се е случвало, но има такива книги и филми, за които се радвате, че не сте ги прочели или гледали по-рано, защото радостта ви няма да е настояща, а минала. Такъв беше и този случай. Освен радостта от допира с качествената лента, една реплика от филма ми проясни и голямата, същностна разлика между американското и европейското кино. Репликата беше на един от главните герои, заклет играч на табла: Не играем за пари, играем за чест. Ето това е смисълът на европейското кино – главната идея е не на кое място ще си в бокс-офис класациите, колко милиона ще са приходите, а радостта от играта и от изкуството. Иначе освен блестящата актьорска игра на един от любимите актьори на Емир Кустурица – Мики Манойлович, сигурно си го спомняте от “Ъндърграунд” и “Черна котка, бял котарак”, впечатлява и силното присъствие на младия немски актьор от хърватски произход Карло Любек. Не знам защо така се получава, но съм забелязал една закономерност в българското кино – едни от най-силните български филми са тези, в които главните роли се изпълняват от чужденци, а не от българи – спомнете си “Осъдени души” с Едит Салай и Ян Енглерт и “Крадецът на праскови” с Раде Маркович. Имам едно обяснение и то е, че и преди, и сега телевизията много преекспонира лицата на добрите ни актьори и когато дойде време да се включат в сериозен филм, те вече са изхабени или са хванали калъпа на определен типаж. Да не забравя да спомена и прекрасния сценарий по едноименния роман на талантливия писател Илия Троянов и въздействащата музика на Стефан Вълодобрев. Искрено се надявам, че все още не сте гледали филма и ще може да си доставите този празник на душата.