Янко Янев – това адвокатът, който ви трябва, ако се готвите да започнете война със своя застраховател. Добър специалист е и честно казано, искаше ми се да се запозная с него по други обстоятелства. Но уви…
Преди няколко седмици шофирах през Стара Планина. Доста често ми се налага да го правя в последно време и съм минавал през почти всичките проходи – Шипченския, Беклемето, Върбишки, на Републиката и т.н. По-големите вече ги познавам толкова добри, че мога да ви начертая карта на завоите им.
Винаги карам внимателно, когато прекосявам Балкана. Вярно е, че пътят не е толкова опасен както е при Ягодинското ждрело или Кресненското дефиле, но пак говорим за планински терен. Имаш ограничена видимост, непрестанно спускане или изкачване, сравнително тесен път и т.н. Това са само част от причините, заради които си обещавам, че никога няма да натискам педала в планината и няма да превишавам допустимата скорост. Правя го не само заради себе си, но и заради останалите хора на пътя. Смятам, че е безотговорно да караш с 200 км/ч по магистралата, със 150 км/ч по извънградски път или със 100 км/ч по завоите само защото колата ти го позволява. Ядосвам се, когато видя подобно безотговорно шофиране.
И по приумица на съдбата оказа се, че наскоро имах сблъсък именно с такъв безотговорен шофьор – млад, самоуверен и със скъпа кола. Тръгнал да изпреварва на завой, когато маркировката му показва бяла непрекъсната линия. Нямал достатъчно видимост, но какво от това!? Ами, това, че именно аз се подадох в насрещното откъм завоя. По интуиция набих спирачки и веднага усетих как коланът ми се стегна, за да ме защити от удар. Младият шофьор срещу мен някак си на магия успя да ме заобиколи, но ме закачи странично и лявото ми огледало се разхвърча на десетки парчета.
Другият шофьор не спря да провери как съм, а бързо-бързо си продължи по пътя сякаш нищо не се е случило. Не исках да го гоня, а и не бих могъл, защото моята кола е със скромните 105 конски сили. Продължих си по пътя и на следващата отбивка спрях, за да видя какво е положението по автомобила ми. Оказа се, че не само страничното огледало е счупено – имаше грозни следи и по боята на колата.
Сигурен бях, че дори да се обадя, никой от КАТ няма да дойде. Колата ми беше в движение, другият виновник беше изчезнал и се намирахме насред дивото. Реших, че като се прибера вкъщи, ще се свържа директно със застрахователя си. Гражданската застраховка трябваше да покрие поне една част от щетата. Да, ама не!? Съобщиха ми най-добронамерено по телефона. Козметичните разноски не се покривали, нямал съм документ от КАТ, нищо не можело да се докаже и т.н. и т.н. Честно казано, не ме интересуваха доводите им, а как мога да си получа финансовото обезщетение.
В крайна сметка мой съсед ме посъветва да се свържа със специалист по застрахователно право. Препоръча ми адвокат Янко Янев, защото той е именно такъв. Съгласих се. Какво имах да губя? Сам няма как да се защита, понеже юридическата сфера е много далеч от моето поле на компетенции. Затова се свързах с въпросния адвокат Янко Янев и му разказах какво се е случило. Той ми обясни, че ще е малко трудно, но можем да повдигнем иск срещу застрахователя. Така и направихме. Не знам колко време ще отнеме, докато делото приключи, но се радвам, че предприех това начинание. Дори да не спечеля, ще знам, че съм направил необходимото, за да защитя правата си.