Живеем в едно преходно време… Или по-точно сме живели в това преходно време, а сега съществуваме във фантазиите на научните фантасти. Разговаряме по устройства, които не са свързани с жици, изпращаме съобщения, правим видео-разговори, комуникираме свободно с почти всяка точка на света, имаме роботи играчки, роботи, които ни помагат в домакинската работа, роботи, които започват да приличат все повече на хора… разработват се изкуствени интелекти и прочие. Все по-често се говори за живота в дигиталния свят, а реалността си оставя на заден план, в някое тъмно и затрупано с боклуци мазе. А светът, който изграждаме в онлайн пространството, започва да ни изглежда все по-реален и по-реален. В един момент започваме да спираме да имаме потребност от това да чуваме реалния говор на човека, с когото комуникираме, да усещаме допир, да разбираме мимиките, усмивките, сълзите…
Изграждаме една фантазия, която се опитваме да превърнем в реалност и тя бавно и стремително започва да заема основно място в нашето съществуване. Превръщаме се в съвкупност от снимки, обработени с купища филтри, коментари, лайкове, последвани страници и търсения в гугъл. Нищо повече от една комбинация от данни, използвана, за да ни засипват с все по-вече информация и реклами, но представляваща нашата същност. След време цялата тази комбинация от събрана информация за нас се превръща в нас самите, защото в един момент ще спрем да съществуваме в нашето пространство и ще се преселим напълно в дигиталното. Тялото ни ще е това, което ще ни напомня, че съществуваме в друго пространство от това, в което живеем…, а в един момент v-ray очилата ще заменят разходките сред природата, спусканията със скоростни влакчета и всяко друго изживяване, което ще доставя сигнали на мозъка, че са се случили, а всъщност все така ще продължаваме да седим в мръсното и тъмно мазе.
Една реалност в която е много лесно да изпаднем…, а дори сега много хора се поддават на нея. Пристрастяващи, поради своята изначална същност да носят удовлетворение и наслада от това хората да реагират на нашите постове, коментари, снимки. Дрога, която е легална, световна, натрапчива, оковаваща, неизбежна. Защото ако не съществувате в това пространство все едно наистина не съществувате…
When your other half isn't on Facebook… 😱😱Comic Relief
Geplaatst door UNILAD op Zaterdag 30 september 2017