Пътуването е една от най-големите ми страсти. Винаги съм готов да отпътувам за следващата дестинация. Честно да си призная раницата ми е почти приготвена и очаква само да се кача на колата и да потегля към летището или някое прекрасно и още непознато за мен място в Българя.
Харесвам усещането, когато съм на път. Адреналина от непознатото, еуфорията от новото място, култура и емоцията, които те ми дават са неповторими. Тези чувства са като наркотик за мен. Всеки път искам още и още и като се прибера от дадено пътуване, започвам да планирам следващото.
Някои го наричат мания, други болест или пристрастеност, но аз така се чувствам добре. По този начин научавам много нови неща и то от мястото на събитията. По този начин искам да възпитам и децата си – да имам възможност да ги заведа на всички важни исторически места, да ги запозная с нови култури и изкуство, за да може това знание да не е сухо, от учебниците, а да остане дълго в съзнанието им и да ги обогати за цял живот.
Аз самият се обогатявам по този начин и смятам, че това е най-прекрасният начин за учене, тъй като си на самото място, виждаш го с очите си усещаш енергията му.