Когато се поддадете на тази мисловна грешка, вие давате на възприеманата информация изцяло крайни оценки, като например: перфектно или безнадеждно, отлично или ужасно, най-доброто или най-лошото.
Този тип мислене, обикновено върви ръка за ръка с перфекционизма. „Всичко или нищо“ мисленето може да бъде и себеориентирано. Тогава човек възприема себе си или като перфектно справящ се, или като пълен неудачник – отново без средно положение. Всъщност най-често срещаната ситуация е, когато хората постоянно подценяват себе си, което ги кара да възприемат себе си изцяло в негативна светлина, а другите в изцяло положителна. Когато правите това непрекъснато, започвате да тълкувате всяка неправилна стъпка или грешка като доказателство за своята неспособност и да поставяте високи, едва ли не непостижими, очаквания към себе си.
По подобен начин това мислене често се насочва към хората около вас и към възможностите, които животът им поднася. Заради перфекционизъм например можете да пропуснете някой страхотен партньор – някой, който би бил много подходящ за вас, който би ви помогнал да влезете в синхрон с истинското си Аз, който би ви обожавал и би се отнасял прекрасно към вас. Перфекционизмът може също да навреди и на кариерата. Може да пропуснете страхотни възможности в търсене на перфектната работа.