Когато мислите фаталистично, вие преувеличавате или преекспонирате настоящите си преживявания или пък вярвате, че нещо лошо се е случило или предстои да се случи. Обикновено този начин на мислене се нарича фатализъм или мислене за най-лошия сценарий, защото ви кара да не виждате други обяснения, възможности, или изходи, освен тези, които ви се предлагат от фалшивите съобщения на вашия мозък. Например, ако говорите пред аудитория и се запънете на една-две думи – независимо, че останалата част от презентацията се получава изключително добре, – вие може да решите, че всички са забелязали грешките ви.
Очевидно хората, които свръханализират, свръхпремислят, в значителна степен мислят фаталистично. Това поражда една постоянна и неприятна тревога, която е абсолютно излишна. Когато спрем с тези ужасни мисли, ще видим, че има и друга гледна точка.