Предполагам, че ще ви се стори леко странно, че мъж говори за втора употреба, но това все пак е моят блог и няма тема табу. И както всеки материал тук, той се вдъхновява и провокира от нещо. Този път причината е мой приятел, който обзаведе новия си дом с мебели втора ръка, а задно с това обнови и гардероба си.
По принцип аз съм предубеден относно купуването на каквото и да е вече използвано нещо. Някак си в мен има преграда, изградена заради мнението, че това принадлежи на друг и носи неговия заряд. Пък и не съм сигурен в качеството и реалното състояние на закупения продукт. За мое щастие, разполагам с достатъчно финанси, за да си позволя да реализирам идеите си. Интересното е, че и моят приятел има в актива си не малко средства. Тогава защо избра да има цял апартамент с вещи втора употреба?
Когато го запитах този въпрос, той без скрупули ми отговори, че трябва да разширя кръгозора си. Изтъкна ми като причина, че ние хората сме големи консуматори и постоянно искаме да притежавам, да купуваме, да изхвърляме. Това вреди не само на околната среда, но и на джоба ни. Все пак всеки средно статистически човек би се радвал да разполага с повечко спестени пари.
Явно доста други хора мислят като него и желаят да имат повече средства в авоарите си. Точно поради тази причина има групи с хора, които продават мебелите си, защото например се преместват и не се нуждаят от тях. Дори има и общности от българи, които внасят техника, мебелировка и други неща от чужбина. Там ги водят като преоценени и свалят цената им от 3 до 5 пъти. Погледнато реално това дори не са използвани вещи, а са чисто нови и цените им са нищожни, дори и за нас.
Знам, че човек трябва да се стреми към най-доброто и да не се задоволява с остатъците от другите. Но защо трябва да влагаме парите си в интериори и техники, които само след няколко години ще са за смяна, вместо да ги инвестираме в личностно развитие и дори екскурзии? Мисля, че и аз взех да разбирам концепцията на моя приятел.
