Отказването на тютюнопушенето е сериозно изпитание за психиката. Всеки, сблъскал се с проблема, е наясно с този факт. Аз също спрях цигарите и се чувствам отлично. А относно това как достигнах до тази голяма промяна в живота си, ще ви споделя в следващите редове.
Взимането на подобно решение в живота винаги е придружено с неприятно преживяване. Така и при мен след едно посещение при лекаря за профилактичен преглед, се оказа, че ако продължавам с този начин на живот, ще си докарам редица заболявания. Затова започнах от балансиран хранителен режим, тренировки и по-спокойно планиране на дните. С всичко се справих, но все не ми се искаше да се откажа и от цигарите.
Първоначално си мислих, че ако откажа тютюневите изделия, ще напълнея, ще стана раздразнителен и ще ми липсва навикът. Започнах да чета литература, която помага в подобни случаи. Чрез тези книги успях първо да ги намаля, а после да спра цигарите само за един месец. Може би воля не ми достигна за повече.
След още няколко месеца пушене попаднах на трикове, които на психическа основа те карат да намразиш цигарите. Държане на цигарата с лявата ръка, използването на ръкохватки при пушене, напръскването на фаса с неприятни аромати. Всичко, за което сте чували, го изпробвах. И нищо.
Продължих да се наслаждавам на цигарения вкус още половин година. Намалих количеството им, но така и не ги отказах напълно. До един слънчев ден, в който бяхме излезли навън с приятели. Дима от цигарите на всички маси идваше към мен. Смених мястото си, но ситуацията се повтори. Аз също пуших в този момент, но сякаш всичко ми дойде в повече. Загасих фаса и казах на приятелите си, че това е последният път, в който са ме видели да пуша. След първоначалния шок, започна и смехът.
Оттогава до днес наистина не съм запалвал. Не знам какво точно се случи, но съзнанието ми наистина каза „сбогом“ на цигарите. Затова моят съвет е да опитвате да ги откажете, но ако не стане от първия път, да не се отказвате. С постоянство и упоритост идва точният момент за промяна.
