Несъмнено през последното десетилетие много български филми и сериали се реализираха. Постепенно те изместиха чуждестранните кинематографични произведение от родния ефир в праймтайма и се настаниха в домовете ни. Но дали многобройните проекти повишиха качеството, или просто се превърнаха като пълнеж, към който сме привикнали?
Ако си пуснете някоя от първите серии на „Забранена любов“ или пък „ Стъклен дом“ и ги сравните с някои от по-съвременните като „Откраднат живот“ например, ще намерите голяма разлика. Не само играта на актьорите, но и начина на заснемане, дори сюжетите. Определено има движение нагоре, но доколко рентабилно е за времето си?
Според мен българското кино като цяло има два проблема. Те може да се отнесат и към неговите специфични характеристики, които си го правят наше. Все пак може леко да се посмекчат, за да изглежда по-реалистично. Ще ви дам няколко примера, с които по-добре ще се ориентирате за какво говоря.
Ако се загледате в актьорската игра, ще забележите, че има прекалено много елементи, привнесени от театъра. Според мен това явление се дължи на факта, че нашият филмов пазар не е голям и на много от актьорите им се налага да играят и в киното, и на живо на сцена. Теорията ми е, че двете изкуства са коренно различни и имат своите специфики, които трябва да се прилагат. Само по тоз начин изиграното ще изглежда достоверно.
Другият момент е със самите сюжети. Драма. Навсякъде има драма, дори и в комедиите. Винаги нещо изключително неочаквано се случва, което преобръща света на героите и те в няколко поредни серии са изтезани от мъка. Не е необходимо да е толкова „тежко“, все пак се гледат вечер, когато всички са заедно и си почиват.
Въпреки тези леки критики, бих казал, че напредък има и определено се движим в правилната посока. Но има какво да се желае.
