Някъде, забързани в днешния модерен свят, препускаме напред. Но къде точно? Във вихъра от ежедневни порядки и мисли забравяме каква е целта ни. Понякога дори не може да си спомним, че сме хора и разполагаме в арсенала си от качества и с чисточовешките добродетели. Като тези, описани в книгите на Васил Лазаров.
Информация за автора може да откриете в интернет при интерес. Защото не е най-важното да знаем всичко за създателя, а да поемем от изводите и истините, които ни дава чрез произведенията си. А Васил Лазаров има 3 романа. Те колкото и да се различават по сюжет, толкова си приличат по едно – човечността и моралната отговорност.
За някои читатели темите, обвързани с нравоучението, могат да изглеждат като дълбоко забравени норми. Те са затрити от времето и нямат място днес. Може би наистина с основание са отпаднали догмите, които са и основно свързвани със смирените религиозни учения. Но пък други ние сами сме ги потиснали дълбоко в себе си, като причината е много проста – защото така ни е по-лесно.
Къде останаха моралът, добродетелите, безкористността и смиреният начин на живот? Днес ни привлича бляскавото, лъскавото и съвършеното, но само външно. Впускаме се в слабострастията на живота и забравяме, че ние не сме създадени само да съществуваме, потребяваме и да се забавляваме. Заслепени от този мираж, не помним целта си и се подаваме на ниските си влечения. А това води до много страдание.
Тези мои философски съждения бяха предизвикани от романите на Васил Лазаров. Аз не обърнах внимание само на историята на героите му, но вникнах и в тяхната същина. Всеки техен избор ги води до определени места и колкото повече са изпълнени от чисти и благородни мисли, толкова по-напред достигат. Ето колко е просто в живота.
