Ако си спомняте, скоро писах един материал, който беше озаглавен “Различните”. В общи линии ставаше дума за едно много откровено интервю на Мариус Куркински и за това колко непоносимо е да си различен в България. Сетих се за тоя материал тия дни, като се размириса скандалът около изказването на министъра ни на културата Вежди Рашидов, в което той казва, че гейовете са едно от най-неприятните му съсловия, защото съчетавали най-лошите качества на мъжете и на жените. Оказа се, че изказването било отпреди дванадесет години, но всъщност това няма никакво значение. Единственият факт, който се е променил оттогава досега, е фактът, че авторът на изказването днес е министър на културата, а тогава едва ли и в най-смелите си мечти е допускал, че може да стигне толкова далече. Иначе не вярвам за дванадесет години един нетолерантен човек да може да стане толерантен. Това не се учи. Поне не на възрастта на министъра. Или си такъв, или не си. А точно той би следвало да е, защото етнически принадлежи към общност, която в България е малцинство. Но стига за министъра – както казват мъдрите хора, рибата се вмирисва откъм главата, но пък плува с опашката. Затова пиша тия редове, за опашката на рибата, тоест за нормалните, обикновените хора – дайте поне ние да бъдем малко по-толерантни един към друг. Какво ни пречи, че някой има различна сексуална ориентация от нашата, ако не ни я натрапва? Какво ни пречи, че някой изповядва различна религия от нашата, ако не я превръща в оръжие срещу нас? Наистина – какво?