Така ми се искаше този 3-ти март да бъде запомнен наистина с нещо мащабно, хубаво, впечатляващо, почитащо и вдъхновяващо. Но за съжаление, моите копнежи си останаха само мираж, който отново бе пропит от неспирната политическа борба за власт и пари.
Оказа се че и тази година имаше престрелки на Шипка, но този път бяха само словесни. Това обаче не ги прави по-малко опасни или незначителни. От това свято място се изказа прикрито политически и популистки настроен президентът. В отговор веднага получи атака от министър-председателя, който бе на друго място.
И вместо по медиите да дават патриотична и вдигаща духа информация от тържества и родолюбци, те излъчваха тези ужасни слова. Няма да конкретизирам думите и на двамата водачи в страната, защото смятам, че нямат стойност и не заслужават да бъдат назовани отново.
От информационния поток и начина на предоставяне на събитията, аз осъзнах, че всъщност ние сме далеч от идеала за „чиста и свята република“. Далеч сме дори от демократизма и от интелигентното представяне на нашите политици. Това не ни прави по-малоценни като народ, но определено влияе върху самочувствието ни.
Пропит от политическа ненавист, националният ни празник се превърна в по-нетрадиционен, защото за мен бе поруган. Той бе не само като начало на предизборни кампании, но и на грозни изказвания, които са подкрепени от присъстващи привърженици. Не е редно и не бива.
Аз си пожелавам това да е последният 3-ти март, който оставя в мен отрицателни чувства от случващото се. Вече удари дъното и е време за възход и промяна. Дано идните избори бъдат различни и да променят обстановката. Може да е прекалено наивно това мое желание, но пък е искрено.
