Българският език е толкова богат на думи. Едва ли има някой в света, който да го бие. А доказателство за това са описателните и безкрайно пъстри произведения на Иван Вазов и редица други наши поети и писатели. Но колкото и ревностно да сме пазили езика си през вековете, глобализирането налага нови изменения и въвеждане на еднакви думи за всички. Тук и ние не правим изключение и вече сме по-близо до глобалното село.
Поводът за този текст е излизането на ново издание на „Речник на новите думи в българския език“. Той е дело на колектив от Института за езика към БАН и е трето издание за двадесет години насам. Определено подобни четива са полезни, защото отразяват промените и прехода. Тъй като не искам да ме имате за сухар и старомислещ човек, ви казвам, че си има нужда от опреснение на езика, наистина.
И така, какво откриваме в страниците на това нови издание? Всъщност може би трябва да започна с информация, че са поместени думи, които вече се използват в ежедневния език и тяхното значение се знае от много хора. Тоест това не са някакви съвсем нови думи, а вече познати за нашето общество. Обаче аз останах изненадан от думата „антиваксър“, за която трябва да поровя какво означава.
Любимото ми нововъведение пък си остава „киберхондрик“. Аз май и с нейното значение не бях много запознат, но карайки по логика, се досетих. Това е човек, който чете прекалено медицински статии или мнения в интернет и сам си поставя диагноза. Въпреки че изобщо няма това заболяване. Пишейки дори сега това, се смея. Ала се сещам и за много примери в живота ми.
Има и други попълнения, но тях оставям загадка за вас. Погледнете и вие новото издание и намерете своята любима нова дума. Може да ми я споделите и заедно да я разискваме, да се посмеем или да се образоваме.
