Скъпи мои читатели, няма да ви лъжа, но положението в страната ни никак не ми харесва. Темата за поставянето на ваксини е безкрайна, а аз не съм медицинско или вещо лице, което да коментира за или против. Но за сметка на това съм наблюдателен и забелязвам прокрадващи се тенденции сред обществото ни, които ни разединяват. А както знаем – съединението прави силата.
Личният избор на всекиго дали да постави доза си е негов. И това трябва да го разберем. Някои не могат заради автоимунни заболявания, други заради сърдечни, а трети – просто имат друга теория. Но отсрещният лагер за ваксинирането ги обсипва с думи как не пазят другите и не поемат социалната си отговорност. Още по-вълнуващото на този дебат, ако мога така да го нарека, е че се провежда онлайн в социалните мрежи.
От цялата картина е ясно е, че никой няма да бъде убеден в противното с коментари в платформите. Тук е необходима засилена и добра кампания за информираност. Заедно с това политиците също трябва да изградят свой план на действие и на подкрепа. Защото иначе се получава точно използване на политически вражди за решаване на ваксинационния конфликт.
Ние сме забравили, че за да преминем и през най-страшното, трябва да сме заедно. Историята не ни ли го е доказала? Тук няма правилна и грешна страна, защото ако мислим по този начин, говори само егото ни. Истината е там някъде, по средата и тя трябва да е меродавната, а не думите на политици – наши или чужди. Вярата, сплотеността и силата ще ни помогнат.
Може би моите написани думи ви звучат революционно и неактуално. Може би и защото сте ги чували или чели и преди. Но това има защо да е така – за да си припомняте. Знаете и за приказката „И това ще мине“. Но докато стане, не трябва ние да се разцепваме, защото следващата трудност ще е фатална. Или поне ще ни се отрази още по-зле. Така че нека не се разединяваме, а да се разбираме и да мислим за общото благо.
