Направило ли ви е впечатление как лека-полека негативното отношение към нещата от живота, негативното говорене взеха връх в нашето общество. Апокалиптични прогнози за края на света, абсолютна доминация на трагичните и зловещите новини и по вестници, и по телевизии, и в интернет. Лошата новина, в повечето случаи изкуствено подсилена с черни епитети и измислени подробности, като че е издигната в култ. Тя винаги стои на челно място – или в началото на новинарската емисия, или на първа страница на вестника, и колкото по-зловещо, толкова по-добре. Оня ден направо ми се подкосиха краката в началото на новинарската емисия на една от националните телевизии, когато със скръбен тон водещият съобщи за потънал италиански кораб с четири хиляди пасажери и направи съвсем директно сравнение със съдбата на потъналия преди сто години Титаник. Докато разбера, че всъщност не са загинали всичките 4000 пасажери, които са били на борда, мина доста време. Не казвам, че и четири да са загинали, трагедията е по-малка. Когато става въпрос за човешки животи, цифрите са само статистика. Другото е човешката трагедия на близки, приятели и роднини. Думата ми е за това, че изкуствено се подсилват черните краски на новините. И съвсем закономерно това негативно говорене се пренася от тв екраните, от страниците на вестниците и в реалния ни живот. Ние се превърнахме в народ от черногледци. Заслушайте се по опашки в магазините, в обществения транспорт, по улиците за какво си говорят хората – за болести, смърт и безпаричие. Заслушайте се, и ще чуете много по-често израза аз мразя, отколкото израза аз не обичам. Ще кажете, имат почти еднакво значение. Да, така е, но означават различен подход към света.